|
От 1997 год. всяка година АКТИВ прави Национална “Класация АКТИВ” на база публикуваните финансови отчети на дружества в националните и регионални ежедневници, специализираните икономически издания, Internet и Държавен вестник.
Поради проявения интерес и на база направени препоръки от банкови и финансови институции, инвеститори, общински и държавни институции и след успеха на класациите “Топ 100” на гр. Варна и гр.Русе, от тази година АКТИВ стартира и реализирането на класациите “Топ 10” на водещите фирми в 28-те области и 6-те географски региона на страната на база приходи от дейността, финансов резултат, коефициенти на ефективност, собствен капитал и индекс “Актив” (изчислен като средно претеглен от местата на фирмите по останалите критерии). Резултатите са изведени от “Класация Актив`2005” за 2004г.
”ТОП 10 на 28-те области на България”
”ТОП 10 на 6-те географски региона на България”
/класиране по всички показатели/
Относно класацията по области интерес представлява общата сума на реализираните приходи от първите десет предприятия във всяка от тях.
Диаграма: Класиране на областите по сумата на приходите на първите 10 дружества.
На първо място е Столична област. Тя състява повече от 38% (или 6 041 453 хил.лв.) от общата сума на приходите на първите десет предприятия от всички области на страната. На второ място е Варненска област с относителен дял от 15% (или 2 446 662 хил.лв.), на трето място е Бургаска с 6,5% (или 1 029 592 хил.лв.) Най-малък дял в общата сума за страната по този финансов показател има област Монтана – около 0,2% (или 2 907 хил.лв.). Интерес представляват предни места на областите Хасково (обща сума 435 464 хил.лв.), Пловдив (обща сума 661 556 хил.лв.) и Стара Загора (обща сума 599 624 хил.лв).
По отношение на другите финансови показатели - собствен капитал и финансов резултат подредбата е идентична както при показателя общи приходи.
Диаграма: Класиране на областите по сумата на финансовия резултат на първите 10 дружества.
Диаграма: Класиране на областите по сумата на собствения капитал на първите 10 дружества.
Получените резултати по области затвърждaват налаганите тенденции на икономическо развитие за всяка една от тях през последните години. Прави впечатление икономическата изостаналост на Северна България, видно от незначителната сума на акумулираните приходи във всяка една област от този регион съпоставена с останалите части на страната. Водеща е Столична област, веднага след нея се нареждат Варненска и Бургаска, което е ясен знак за икономическият просперитет на тези области.
Основен дял във формиране на получените резултати за тези области, имат дружествата, от сектор туризъм и нефтопреработвателната промишленост. Важен фактор са и значителните инвестиции които бяха вложени в тези области, който от своя страна доведоха до значително развитие на икономиката.
Класацията Топ 10 на предприятията в шесте географски региона е изведена на база същите финансови показатели като класацията по области.
Диаграма: Класиране на регионите по сумата на приходите на първите 10 дружества
Резултатите показват, че на първо място по реализирани приходи е Югозападен регион.
Този район съставя 48,22% (или 6 089 299 хил.лв.) от общата сума на приходите на първите десет предприятия от всички региони на страната. На второ място е Североизточен регион с относителен дял от 19,91% (или 2 514 576 хил.лв.), на трето мяст е Югоизточен регион – 9,72% (или 1 227 439 хил.лв.) На последно място е Северният централен район с 5,66% (или 714 631 хил.лв).
Диаграма: Относителен дял на акумулираните приходи от първите 10 предприятия по региони
Аналогично е подреждането на регионите и по-показателите финансов резултат и собствен капитал.
Диаграма: Класиране на регионите по сумата на финансовия резултат на първите 10 дружества
Диаграма: Относителен дял на положителния финансов резултат на първите 10 предприятия по региони
Диаграма: Класиране на регионите по сумата на собствения капитал на първите 10 дружества
Диаграма: Относителен дял на сумата на собствения капитал на първите 10 предприятия по региони
Първото място на Югозападният район до голяма степен се дължи на столицата, където през последните години бяха направени огромни инвестиции. Друг важен фактор е нарастването на броя на населението и раздвиженият пазар на труда. Определящо за развитието на региона е и това, че граничи с три държави – Сърбия, Гърция и Македония и, че през територията му минават три от десетте европейски коридори.
Североизточният район за планиране играе важна роля, свързвайки страната с централна Азия и със страните от Черноморския регион. Разположението на черноморското крайбрежие и границата с Румъния предоставят възможности за развитие на търговията и трансграничното сътрудничество. Силни позиции в региона имат предприятията от туристическата индустрия и земеделския сектор. В този контекст междуотрасловите връзки (земеделие-хранителна промишленост-туризъм-строителство) също са обещаващи. Съществува голям потенциал за по-силна и експортна ориентация на икономиката.
За югоизточният регион определящо е развитието на селското стопанство и туризмът. Регионалната специализация включва зърнени култури и многогодишни растения (лозя и зеленчуци). Вторичният сектор се отличава с нефтопреработвателната индустрия (петролната рафинерия в Бургас е с най-големия капацитет в югоизточна Европа) и електронно машиностроене. Водещи третични сектори са транспорта (морски, въздушен и земен) и туризма.
На последно място е Северният централен район, като определящи фактори за изостаналостта са демографските процеси - намаляване броя на икономически активното население . Коефициентът на икономическа активност е по-нисък в сравнение с общия за страната.
Като цяло икономическото развитие на страната е невъзможно без съвременна и адекватна на проблемите регионална политика. Управлението чрез решения, които се смятат валидни за цялата страна, е не само неефективно, но и често не води до резултати. Необходимо е конкретните проблеми на регионите да бъдат решавани според тяхната специфика. Необходима ни е добра регионална политика. Тя се създава отдолу нагоре, а не обратното.
Това означава, че със съвместни усилия – на бизнеса, местната и централната власт, трябва да се изработят работещи практически насочени програми за икономическо развитие и подготовка на регионите за членството на България в Европейския съюз.
|
