Програма ФАР на Европейския Съюз

1. Същност

Създадена е на 18.12.1989 г. с наредба на Съвета на ЕС №3906/89 и в момента Програма ФАР е един от основните финансови инструменти на ЕС за сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа при подпомагане на прехода им към пазарна икономика и демокрация. Създадена в подкрепа на икономическия и политическия преход. До 1996 г. Програма ФАР включва 13 страни-партньори от региона. Първоначално отпуснатите 4.2 милиарда ECU за периода 1990-1994 г. се увеличават на 6.693 милиарда ECU за периода 1990 -1995 г.

Програма ФАР има две основни цели в Централна и Източна Европа. За страните, които кандидатстват за членство в Европейския съюз, целта на програмата е да им помогне да се присъединят към Съюза възможно най-бързо. А за страни като Албания, Босна и Херцеговина и бившата югославска Република Македония, целта на Програма ФАР е да подкрепи техния преход към демокрация и пазарна икономика.

2. Финансиране:

Страните-партньори определят приоритетите, за които търсят съдействие, след което се договарят с Европейската комисия и подписват финансови меморандуми. Средствата по Програма ФАР се набират от общия бюджет на ЕС, който се определя от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз. Разпределението на сумите става по обективни критерии (население, БНП и др.). Финансовите средства по Програма ФАР се отпускат като безвъзмездна помощ, а обхватът на дейностите й се е разширил значително. Програма ФАР демонстрира постоянна гъвкавост, като се приспособява към променящите се приоритети и характер на процеса на реформите във всяка от страните-партньори. От 1994 г. насам програмата е увеличила средствата в подкрепа на законодателството и административните структури, както и за проекти, които подпомагат демократизацията и гражданското общество, и за инвестиции в инфраструктурата, включително и за трансгранично сътрудничество.

3. Области на подкрепа:

Предоставяне на информация: тук влизат консултации по провежданата политика, по реформите на институциите и правната система, обучение на държавни служители в прилагането на новите управленски технологии, академичен обмен - Програма "Темпус";
Инвестиционно съдействие: Програма ФАР предоставя предпроектни проучвания, кредитни линии и гаранции, понякога и капитал (безвъзмездно) с цел да задвижи значими инвестиционни проекти, които се задържат поради недостиг на средства. Сътрудничеството на Програма ФАР с ЕБВР и ЕИБ по тази линия води до разработване на инфраструктурни проекти за над 1 млрд. евро. Програмата предоставя и кредити, управлявани на местно равнище, за малки предприятия и ферми, с цел овладяване на критичен недостиг на стоки, породен от трудности в прехода към пазарно стопанство;
Преки инвестиции: Програма ФАР влага средства и пряко в инфраструктурата, особено в тази, от която зависи успешното преориентиране на икономиките в преход, например мостове, пътища, гранични контролно-пропускателни пунктове. Приоритет имат трансевропейските транспортни мрежи. От 1994 г. за тези цели се ползват до 25% от общия бюджет на програмата. В този процент влизат средствата за опазване на околната среда;
Подпомагане развитието на гражданското общество чрез програмите Демокрация, Лиен, Партньорство и др.

Сътрудничеството ЕС с България по програмата започва от 1990 г., след като страната удовлетворява условията за участие: политически плурализъм, провеждане на свободни избори, започване на пазарни реформи.

4. Развитие на Програма ФАР:

4.1./ 1990-1991 г. – подкрепа за макроикономическа стабилизация, хуманитарна помощ, доставки за укрепване на промишлеността и селското стопанство. Ударение върху непосредствените задачи, свързани със стопанското преустройство.

4.2./ 1991-1994 г. – широко секторна помощ, най-вече познания за изграждане на необходимите структури на пазарното стопанство в 11 страни. Чрез програмата се подпомагат текущи приоритети, свързани с обществено-икономическото преустройство.

4.3./ 1994-1997 г. - нови задачи пред програмата, свързани с решението от Копенхаген, 1993 г., за приемане на асоциираните страни от Централна и Източна Европа в ЕС след като изпълнят политическите, икономическите и правните критерии за членство в Съюза. Начало на многогодишното програмиране по Програма ФАР - 1996-1999 г.

4.4./ 1997-2000 г. - по предложение на Европейския съвет, Амстердам, 1997 г. Програма ФАР се пренасочва от оказване на техническо съдействие в проблемните области към подпомагане на процесите, свързани непосредствено с подготовката за присъединяване. В този етап Програма ФАР оказва помощ за решаване на задачите, поставени в споразумението "Партньорство за присъединяване". След 1997 г. има промяна в процедурите за реализиране на програмата. Новият подход на ЕС предвижда "програмиране по цели" при изготвяне на националните програми. Целта е Програма ФАР да се интегрира с националните бюджети и да стане част от националните приоритети в усилията за присъединяване.

Средствата по Програма ФАР се набират от общия бюджет на ЕС и от национално съфинансиране. Разпределението на финансирането става по критерия - БВП на глава от населението за конкретен район. Обхватът на действие е локален - за целта България е разделена на шест планови района.

Финансовите средства по ФАР се отпускат като безвъзмездна помощ, а обхвата на дейностите й се е разширил значително. Програма ФАР демонстрира постоянна гъвкавост, като се приспособява към променящите се приоритети и характер на процеса на реформите във всяка от страните-кандидатки за членство в ЕС. От 1994 г. програмата е увеличила средствата в подкрепа на законодателството и административните структури, както и за проекти, които подпомагат демократизацията и гражданското общество, и за инвестиции в инфраструктурата, включително и за трансгранично сътрудничество.

До края на периода 2000-2006 г., програма ФАР ще остане основния инструмент на Общността, насочен към сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа. До присъединяването на всяка от страните, ФАР ще продължи да прилага същите цели като по Цел 1 на Структурните Фондове, а самите Структурни Фондове ще се въведат по-късно.

Смисълът на Структурните Фондове е да приведе всички региони и държави от ЕС към ниво на социално сближаване средно за ЕС. Като част от тези мерки е и преодоляването на регионалните различия в рамките на отделните държави.

5. Проекти:

Проекти	Потенциални ползватели на програмата
Подкрепа за социален диалог	Министерство на труда и социалната политика (МТСП); Организации на работодателите; Организации на работниците и други.
Развитие на човешките ресурси и насърчаване на заетостта	МТС; Министерство на образованието и науката (МОН) Агенция по заетостта и нейните регионални структури (Дирекции „Регионална служба по заетостта” и Дирекции „Бюро по труда”) Национална агенция за професионално образование и обучение.
Деинституционализация посредством представяне на услуги в общността за рискови групи	МТСП, МЗ; АСП и ДАЗД.
Развитие на мрежа от центрове за обучение на възрастни	МТСП; Агенция по заетостта.
Интеграция на пазара на труда на етнически малцинствени групи	Ромски малцинствени групи Безработни роми Роми, стартиращи собствен бизнес
Алтернативна заетост	Микропредприятия; Mалки и средни предприятия; Семейни предприятия; Стартиращи предприятия
Професионална квалификация	Заети и безработни; Представители на институциите за Професионално образование и обучение; Представители на организации-доставчици на обучение на възрастни; Експерти от МТСП, МОН, НАПОО, АЗ, Регионални инспекторати по образование; Социални партньори.
Национална база данни за пазара на труда и Европейския социален фонд	Агенцията по заетостта и нейните структури; Други институции, които ще имат непосредствена полза от проекта са МТСП, Националния осигурителен институт (НОИ), Националния статистически институт (НСИ), Изпълнителна агенция "Социално подпомагане" (ИА "СП"), Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА "ГИТ") и други.
Изпълнение на предприсъединителните ангажименти на България в областта на здравословни и безопасни условия на труд	Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА "ГИТ") и нейните регионални структури.
Подобряване на качеството на живот на хората с ментални увреждания	Министерство на труда и социалната политика; Министерство на здравеопазването; Министерство на образованието; Агенция за социално подпомагане; Държавна агенция за закрила на детето; Пилотни общини;
Учение през целия живот и професионално образование и обучение	Целевата група включва: ученици - редовно обучение и обучавани заети младежи на възраст 16-29 г., нуждаещи се от повишаване на квалификацията, малцинствени групи, лица с увреждания и отпаднали от училище, и безработни младежи на възраст 16-18 г. Целевата група включва също обучаващите и преподавателите от училищата, управленския състав на училищата, съкратени (безработни) млади учители и обучаващи от предприятията, чието участие в проекта ще допринесе за създаването на модерна и динамична система за квалификация на преподаватели и обучаващи.
Насърчаване на заетостта сред младежите - Схема за безвъзмездна помощ за укрепване на капацитета и сътрудничеството на местно равнище	Безработни младежи на възраст 18-29 години.
Насърчаване на заетостта сред младежите - Схема за безвъзмездна помощ, насърчаваща инициативи за младежка заетост	Безработни младежи на възраст 18-29 години.
Социална интеграция	Роми, други малцинствени групи, хора с увреждания и групи в неравностойно положение.